Архив: юли 2023

Шона О'Конър е на 31 години, от Дъблин, Ирландия. Диагностицирана е с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) на шестгодишна възраст. Омъжена. В свободното си време обича да играе видеоигри, да слуша подкасти. Има интерес към глобалната политика и проблемите на човешките права. Има магистърска степен по изследвания на равенството от UCD.
За наградата на името на Едгар Стийн е научила от Arthritis Ireland чрез техните социални медии.
Решила е да се включи с есе, защото е осъзнала, че през целия си живот с ЮИА рядко е участвала
в дискусиите, свързани с нейния артрит.

Стефани Хулст е на 34 г., от Нидерландия, с фибромиалгия. Обича да рисува, да чете, да гледа
филми и сериали и да шие дрехи. Повече от всичко обича да пише. През 2017 г. печели първа
награда в конкурса „Едгар Стийн“.

Участвала е в конкурса със зададената тема, защото иска да премахне анонимността, която често
се използва като прикритие, когато се говори за болести. Често се говори за заболяването, за
пациента, но почти никога за личността, за човека, чийто живот е белязан от болестта. Историята
на тези хора трябва да бъде разказана и чута.
Стефани Хулст се надява, че чрез нейната история хората ще разберат какво огромно въздействие
имат ревматологичните заболявания върху хората, да се гледа на хората с повече уважение,
защото ще продължават напред въпреки болката, ограниченията и – за съжаление, липсата на
разбиране. Важно е този опит да се вземе предвид при избора на лечение, защото всеки
преживява заболяването си по различен начин и се бори със собствените си предизвикателства.
Кабинетът трябва да е място за споделяне на тези предизвикателства, за да могат лекар и пациент
заедно да търсят решение.

Анете Фогт, Швейцария

Анете Фогт е от Швейцария, на 34 години. Има магистърска степен по бизнес администрация и
работи в сферата на човешките ресурси като специалист по заплати и допълнителни придобивки.
Научила е за конкурса от уебсайта на Швейцарската лига за ревматизма. Темата я вълнува, защото
самата тя е преживяла от аспектите ѝ лично. Тя си спомня една много наситена с несигурност
година, изпълнена с въпроси, но и с много красиви моменти. В целия процес е осъзнала колко
важна е добрата комуникация между лекуващите ѝ лекари и нея самата.