Аксиалният спондилоартрит (Анкилозиращ спондилит, болест на Бехтерев) е хронично системно възпалително заболяване, което засяга сакроилиачните стави и аксиалния скелет. Заболяването може да засегне и периферните стави.Отнася се към групата на серонегативните спондилоартропатии (заболявания на гръбначния стълб и периферните стави, при които в кръвта не се установява наличие на ревмафактор).Между 0,1-1,4% от хората в света живеят със заболяването.
Причини за отключване на заболяването
Причината за отключване на заболяването е неизвестна. Смята се, че е комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда.
Около 90 % от пациентите са носители на HLA-B27 антиген.
Обикновено заболяването започва в млада възраст, при хора под 40 години.
Съотношението мъже:жени е 2:1.
Макар в миналото това заболяване да се е смятало за „мъжко“, днес вече не е така.
Симптоми
- Болка в гърба и кръста, продължаваща повече от 3 месеца, засилваща се по време на почивка и подобряваща се при движение
- Скованост
- Лесна уморяемост
- Възпаление на периферни стави
- Ентезит - болезнено възпаление на залавните места на сухожилията
- Увеит
- Субфебрилитет
Как се поставя диагнозата
- Рентгенографски изследвания – рентгеногрфия и компютърна томография. Обикновено се установява наличие на сакроилеит (заличаване на сакроилиачните стави). При засягане на периферните стави може да се наблюдава стесняване на ставната междина, може да се наблюдава и периставна остеопороза
- Магнитно-резонасна томография на сакроилични стави – полезна е в началните фази на заболяването, когато не са налични рентегенови промени.
- Лабораторни изследвания – обикновено се изследват маркери за възпалителен процес: СУЕ, CRP, както и носителство на HLA-B27 антиген. Трябва да се отбележи, че наличие на положителен антиген не е достатъчен критерий за поставяне на диагноза. Може да е налице и анемия (т.нар. анемия на възпалението)
Ранната диагноза дава възможност за своевременно лечение и предотвратяване на трайните поражения върху гръбначния стълб и периферните стави.
Лечение
- Кортикостероиди – обикновено се прилагат локално чрез инжектиране в засегнатите стави
- Нестероидни противовъзпалителни средства
- Миорелаксанти - повлияват паравертебралната мускулатура
- Конвенционални синтетични болестмодифициращи медикаменти – сулфасалазин, метотрексат
- Биологични болестмодифициращи медикаменти – TNF alfa инхибитори, блокери на IL-17 – Adalimumab; Etanercept, Certolizumab pegol, Infliximab, Golimumab, Secukinumab; Ixekizumab
- JAK инхбитори – Upadacitinib
Наред с медикаментозната терапия от голямо значение са лечебната физкултура и подходящата двигателна активност - програми за подсилване на паравертебралната мускулатура, плуване
В периодите на ремисия е подходящо и балнеосанаториално лечение.