Интервю на Елена Ганчева с доц. д-р Евгени Генев, Клиника по детски и генетични заболявания в УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив, Председател на българската педиатрична асоциация специално за Зонабг.инфо
Какво представляват пневмококите и какви заболявания предизвикват?
Пневмококът е болестотворен (патогенен) микроб, главен причинител на пневмонията у човека. Гледан под микроскоп той изглежда като две топчета с форма на бобено зърно, обърнати с леко вдлъбналата си страна едно към друго. По принцип пневмококите са устойчиви във външната среда и са широко разпространени, включително и по човешкото тяло. Известни са повече от 90 серотипа с различна патогенност и разпространение.
Пневмококите причиняват и много други инфекции, освен пневмонията - остър синузит, възпаление на средното ухо, гноен менингит, сепсис, остеомиелит, септичен артрит, ендокардит, перикардит, перитонит, мозъчен абсцес и др. все много сериозни и опасни за живота заболявания.
Кои групи от населението са най-застрашени от това заболяване?
Най-застрашени са малките деца, защото имунната им система все още не е съвсем развита и старите хора, поради отслабването на имунитета и наличието на хронични заболявания, които предразполагат към по-чести инфекции.
В първите 3 – 5 години от живота на детето най-често се срещат пневмококовите инфекции на дихателната система. При масивно инфектиране и отслабена имунна система може да се развие пнемококов сепсис, при който се засягат жизненоважни органи и живота може да бъде застрашен.
Как се лекуват пневмококовите инфекции?
Пневмококовите инфекции се лекуват с антибиотици. В началото на антибиотичната ера (преди около 50 – 60 години) много ефикасен и широко използван беше пеницилина, но постепенно голяма част от пневмококите станаха нечувствителни към пеницилина. Сега най-често се използват антибиотици от групата на аминогликозидите (амикацин) и цефалоспорините от второ или трето поколение. Лекарят трябва да прецени необходимостта от лечение в домашна обстановка или в болница, но пневмониите задължително се лекуват в болнично отделение.
Все по-чести са случаите на антибиотична резистентност. Каква е причината?
Резистентността на микробите, включително и на пневмококите към антибиотиците, е световен проблем през последните две десетилетия и се дължи на масовата и често необоснована употреба. В резултат на това микроорганизмите претърпяват промени, които ги правят нечувствителни към употребяваните антибиотици. Този световен проблем налага фармацевтичната индустрия да изработва все нови и нови антибиотици, способни да атакуват микроорганизмите, нечувствителни към старите антибиотици. Вече почти никой не употребява пеницилин за лечение на пневмококовите инфекции.
Съвременната микробиология дава възможност да се определи в лабораторни условия чрез т.н. антибиограма чувствителността на пневмококите и другите микроорганизми към най-често използваните 10 – 20 антибиотика и в лечението да се използва този, срещу когото има добра чувствителност.
За да се намали резистентността на микробите трябва да знаем, че антибиотиците не свалят температурата и затова не трябва да се предписват и употребяват като температуропонижаващи. Не трябва да се използват за лечение на честите вирусни инфекции на дихателната система в детската възраст. Трябва да се знае, че антибиотиците нямат профилактичен ефект!
Каква е профилактиката на пневмококовата инфекция?
Неспецифичната профилактика срещу пневмококовите и останалите бактериални и вирусни инфекции се провежда чрез общо закаляване на детския организъм още от най-ранна възраст и спазване на основните хигиенни навици и правила. Специфичната профилактика може да се провежда чрез създадените през последните години пневмококови ваксини.
Има ли човек вроден имунитет срещу пневмококова инфекция?
По принцип след боледуване от по-лека или по-тежка пневмококова инфекция, организмът изработва краткосрочен имунитет, който е нетраен и детето може да се разболее от пневмококова инфекция отново. Имунитетът срещу пневмококите е придобит предимно чрез специфични антитела. Сериозен проблем в последно време са силно патогенни щамове пневмококи, които причиняват тежките и опасни за живота заболявания – сепсис, менинигит, перитонит, нефрит, кардит и др. Точно за борбата с тези опасни щамове са и създадените пневмоваксини, които се предлагат и на нашия пазар. От април тази година пневмококовата ваксина Синфлорикс е заложена като задължителна в нашия имунизационен календар.
Какво е значението на ваксинацията срещу пневмококова инфекция?
Медицината оценява значението на ваксините като едно от най-големите и полезни за човечеството достижения и това се доказва безапелационно от фактите – едрата шарка е ликвидирана в световен мащаб благодарение на ваксината, детският паралич вече не се среща в Европа, изчезват болести като дифтерията, магарешката кашлица, заушката, обривните инфекции – морбили, рубеола, варицела и др.
Доказано е, че здравото дете може да понесе много голям брой ваксинални антигени, тъй като съвременните ваксини се изработват по най-модерни генетични биотехнологии и са много пречистини. Разбира се, трябва да се познават и винаги да се спазват известните временни или постоянни противопоказания за имунизация.
Отговорете на майките, които се резервирани към ваксинацията - опасни ли са ваксините за детския организъм?
Ширещите се напоследък антиваксинални настроения сред част от майките са силно необосновани и вредни. Майките, които се поддават на тези антиваксинални настроения рискуват сериозно здравето и живота на децата си. Ние забравяме болестите, защото сме ги ликвидирали или силно ограничили чрез ваксините, но болестите не ни забравят и при първото отпускане, напомнят за себе си. Пресен пример е преминалата преди месеци у нас епидемия от морбили, от която се разболяха над 20 хиляди неваксинирани деца и възрастни и 25 от тях починаха.
Доц. д-р Евгений Генев е роден в Пловдив през 1940 г. Завършва медицина във ВМИ „Иван П. Павлов” в Пловдив през 1963 г. Работи последователно като ординатор, асистент, старши асистент, главен асистент и доцент в Катедрата по педиатрия при ВМИ Пловдив. Кандидат е на медицинските науки от 1979 г. Ръководи „Катедрата по педиатрия и медицинска генетика” при Медицинския университет в Пловдив от 1986 до 1990 г. и от 1999 до 2006 г. Специализирал е във Франция и Англия. През 2001 г. е избран за председател на Българската педиатрична асоциация и преизбран за втори мандат през 2005 г. Има над 120 научни публикации и множество участия в наши и международни конгреси. Автор и редактор на последния издаден учебник по педиатрия за студенти. Има над 30-годишен опит в храненето на детето.
Източник: http://zonabg.info/Health.20_28/10498.article/