изх. № 22 / 18.03.2011
КЗД вх. № 14-30-32/22.03.2011
ДО КЕМАЛ ЕЮП
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
ЖАЛБА
ОТ
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ С РЕВМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
Уважаеми господин председател,
Обръщаме се към Вас във връзка с невъзможността за адекватно лечение на десетки хиляди пациенти с ревматологични заболявания. Ето в какво се състои проблемът:
Антицитокиновите медикаменти (биологични средства) не са животоспасяващи, но са животоподдържащи лекарства, предназначени за пациенти с ревматологични заболявания. Целта им е да подобрят качеството на живот на болния. Откриването на тези лекарствени продукти идва след дълго време на застой в борбата с ревматологичните заболявания и днес те са най-модерната и успешно прилагана терапия навсякъде по света. Единствено тази терапия може да доведе до трайна клинична ремисия.
Анитицитокиновите лекарствени продукти са подходящи за лечение на заболявания като анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), ревматоиден артрит и псориатичен артрит. Близо 100,000 души в България страдат от тези ревматологични заболявания.
Антицитокиновите медикаменти се реимбурсират на 100% във всички страни от Европейския съюз, което дава възможност на специалистите – ревматолози, да провеждат най – доброто лечение в полза на пациента. Към настоящия момент антицитокиновите медикаменти се покриват от НЗОК на 75%, като за пациента остава да заплати средно между 600 и 800 лв. на месец.
Скорошна статистика илюститрира къде се намират българските пациенти в сравнение с тези от Европейския съюз. Едва 0.43 % от пациентите в България са лекувани с антицитокинови лекарствени продукти. Средно за Европейския Съюз тази стойност е 12%. По мнение на пациентски организации у нас и по наши наблюдения тази огромна разлика (повече от 11 %) се дължи на високата цена, която пациентът трябва да заплаща всеки месец, като това води до невъзможност специалистите ревматолози, да прилагат лечението с тези продукти, когато е необходимо, а болният, противно на всякаква логика, остава без адекватно лечение.
Интересно е да се отбележи, че в останалите европейски държави успешно прилагат лечение с тези продукти. Процентът на заболеваемостта, например в скандинавските страни, е по – висок от този в България, поради генетичната им предразположеност към ревматологични заболявания. Това, обаче не пречи на тези държави да осигуряват на 100% лечението на болните - лекуваните с антицитокиновите медикамети там са между 12 и 22 %. Причините за това са много, като сред основните са здравната и социална ангажираност на тези държави в грижата за пациентите, спазването на правото им на лечение, както и въвеждането на официални регистри и статистика на пациентите (изключително важен елемент в оптимизирането на финансовите разходи в сферата на здравеопазването, който у нас просто липсва).
Според последния доклад на Световната банка, публикуван на 16.03.2011 г., тридесет и шест процента от по-бедното население на България например са престанали да купуват предписаните им лекарства. Това е случаят и с пациентите, които имат нужда от биологични средства. Малцина се тези, които могат да си позволят медикаментите, част от пациентите са принудени да теглят заеми, а останалите просто се отказват, което води до прогресиране на болестта и безвъзвратна инвалидизация.
Уважаеми г-н председател, пациентите с ревматологични заболявания в България са поставени в много трудна ситуация, предвид многото проблеми, с които се сблъскват не само заради болестта си, а и заради условията в които ги поставя държавата. Според нас изискването да се доплаща за медикаменти, които са животоподдържаща и незаменима терапия за пациента, е дискриминация, породена от нелогичните и неадекватни действия на институциите в лицето на Комисия по позитивния лекарствен списък към Министерство на здравеопазването. Всичко това води до неоспоримия факт, че повечето пациенти не могат да си позволят да заплащат сума от 600-800 лв. на месец, която надхвърля в пъти инвалидната им пенсия, както и минималната работна заплата за страната ни. Такова поведение от страна на държавата е недопустимо, още повече, че многократно сме имали разговори и сме писали писма до съответните институции за разрешаване на проблема. Но и до днес реимбурсацията на антицитокиновите медикаменти остава 75%.
21.03.2011 г.
София
С уважение,
Цвета Апостолова