Доц. д-р Цветослав Георгиев е лекар специалист по ревматология, работещ в Университетската МБАЛ "Света Марина" и в Първа катедра по вътрешни болести към Медицински университет - Варна.
Професионалният път на доц. Георгиев стартира през 2013 г., когато започва работа по своя дисертационен труд в Клиниката по ревматология към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" - София, защитен през 2018 г. От 2014 г. е специализант в същата клиника, като през 2018 г. успешно придобива специалност по ревматология. Доц. Георгиев практикува ставна ехография и притежава сертификат за ниво Intermediate и Basic на Европейската лига против ревматизъм (EULAR). След спечелен конкурс през 2022 г. е назначен за доцент към Първа катедра по вътрешни болести на Медицински университет - Варна.
С него разговаряме за възможностите за лечение при болест на Бехтерев, най-големите препятствия за успешната терапия и пътят за тяхното преодоляване.
Доц. Георгиев, от колко време работите с пациенти с болест на Бехтерев и каква чат са те от Вашата практика?
Анкилозиращият спондилит е едно от най-често срещаните ревматоидни заболявания, то, заедно с ревматоидния артрит и останалите заболявания от групата на възпалителните спондилопатии доминират в нашата практика. Така че, мога да кажа че от 2013 г. работя активно с пациенти с Анкилозиращият спондилит.
Какви бяха възможностите за лечение, когато Вие започнахте да практикувате?
При Анкилозиращият спондилит първа линия на лечение, представляват нестероидните противовъзпалителни средства, това е симптоматична терапия, на която част от пациентите отговарят. Неотговорилите , тоест пациентите, които все още изпитват болка, скованост и са с нарушена функция са подходящи и в повечето случаи преминават на биологична терапия.
През 2013 г., когато аз започнах да работя активно, биологичната терапия вече беше навлязла и с известни прекъсвания във времето, беше на разположение на пациентите. По-конкретно визирам биологични лекарства от групата на TNF инхибиторите, които и до ден днешен остават една от основните видове терапии при тази група пациенти.
Разбира се, тогава нямаше такова разнообразие, а с времето едни отпадаха, други се появяваха, но лекарствата от групата на TNF инхибиторите бяха достъпни и се реимбурсираха от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Има ли пациенти, които остават на базисно лечение и не преминават на биологична терапия?
Малка част от пациентите остават на първоначалната терапия, но разбира се има такива. При някои от тях лечението с биологични средства е противопоказано, но това са сравнително малка част от нашите пациенти с Анкилозиращият спондилит.
В други случаи, при гръбначно-периферна форма на заболяването, често се използва и базисното лечение. Гръбначно-периферна форма означава, че е засегната и периферна става – коляно, глезен, лакът – обичайно големи стави, при които е налице артрит. Те, в редица случаи, могат да бъдат дори водеща проява на заболяването, тоест пациентите да нямат изразена симптоматика от аксиалния скелет, а да дебютират с възпалена периферна става. В тези случаи се използва базисно лечение, чрез медикаменти, които се използват за лечение на ревматоиден артрит. Те обаче нямат отношение към гръбначни стълб. Тоест, ако аксиалният скелет е водещ в оплакванията или имаме белези за по-лошо протичане, може като втора линия да се използва биологично лечение и това са регламентите и на НЗОК.
От значение ли е етапът на заболяването, в който ще се стартира лечението за неговият успех ?
Разбира се, един от принципите в ревматологията е, че ранното лечение води до по-добри резултати, в тази връзка и базисното лечение, теоретично, би имало по-добри резултати, но като научни данни имаме единствено базирани доказателства за ранно лечение с биологични средства и то конкретно за TNF инхибиторите. Тоест тези лекарства биха имали най-добър ефект в ранните фази на заболяването, когато нямаме изразен функционален дефицит, тоест нямаме реализирани деформации и ограничения в движението, които да са свързани със структурни промени, характерни за болестта на Бехтерев.
Какви са възможностите за съвременно лечение и имат ли достъп българските пациенти до всички възможности?
По отношение на съвременното лечение, в момента освен TNF медикаментите има и други възможности, например инхибиторите на интерлевкин 17А – това е друг вид биологично лечение. От скоро в групата на медикаментите, от които болестта на Бехтерев се повлиява, се включи и нов, принадлежащ към група молекули, наречени JAK инхибитори. Те представляват болестопроменящи медикаменти, които могат да се приемат и през устатата.
Българските пациенти, макар и през малко тромав процес, имат достъп до медикаментите, до които имат и пациентите в останалите европейски страни
Страхуват ли се пациентите от терапията и как се преодоляват тези страхове?
Част от пациентите са доста добре информирани. Това от една страна е положително, защото се подобрява тяхната здравна култура и те могат да предприемат други, нефармакологични мерки за съхраняването на техния функционален капацитет, но от друга страна, понякога стават доста мнителни по отношение на терапията, която се предписва. В други случаи те стават жертва на неточна или подвеждаща информация, която подхранва техните страхове.
Тези страхове се преодоляват с разговори, с допълнително информиране, което да им покаже, макар че името на лечението е „биологично“, то не крие повече рискове от редица други конвенционални антиревматични препарати.
На пациента трябва да се обясни подробно важността на проследяването и „червените флагове“ за които трябва да следи. Необходимо е да съобщава за каквито и да е придружаващи състояния. Във всичко това се крие успехът – в доверието и изграждането на здрава връзка между пациента и неговия лекуващ лекар.
Кое е най-важното, което трябва да знае и направи пациентът?
Най-важното нещо е комплексното проследяване на здравословното състояние на пациента, което включва регулярна оценка на активността на заболяването и поносимостта на към лечението. При мониторирането на хода на заболяването трябва да се имат предвид и индивидуалните предпочитания. Така че проследяването от ревматолог по време на лечението, независимо че то вече е дало положителен ефект, е важно и е ангажимент и на пациентите. Пациентът трябва да е наясно, че отлагането на срещата с ревматолога, може да доведе повишен риск от влошаване на заболяването и поява на странични реакции. В различни случаи, тези странични реакции могат да бъдат неуловими за него, но да бъдат установени от лекуващия ревматолог. Поради тази причина, всички пациенти на биологична терапия идват на регулярни прегледи и изследвания на критични органи и системи.
Добре е пациентите да се доверят на своя ревматолог и да започнат максимално рано своето лечение, за да може да забавят или спрат структурните, необратими изменения, свързани с болестта на Бехтерев. Те могат да се предотвратяват с провеждането на адекватно лечение. За късните стадии на заболяването ние отново разполагаме със същите тези средства, но шансът за повлияване на болестния ход и прогноза е минимален.