Подаграта е метаболитно заболяване, при което се натрупват кристали пикочна киселина най-често в ставите, околоставните тъкани, бъбреците. Това води до увреждане на ставите (подагрозен артрит), формиране на камъни в бъбреците, както и увреждане на бъбреците (подагрозна нефропатия).
Възпалителният отговор на натрупването на пикочна киселина е подагрозната криза – силна болка, подуване и зачервяване, най-често на големите пръсти на крака и на глезенната става.
За болестта е характерно, че се проявява само при една става, преди да засегне повече стави, като образува т.нар. подагрозни тофи – отлагания на кристали пикочна киселина около ставните повърхности.
Причини за появата на подагра
Основна причина за подаграта е повишаването на концентрацията на пикочна киселина в кръвта и/или нарушеното ѝ изхвърляне от организма.
Повишаването на пикочната киселина най-често се дължи на храненето – при консумация на храни, богати на пурини, най-често органно месо, червени меса, морски дарове, алкохол, както и при наднормено тегло, диабет, прием на някои медикаменти (например цитостатици и лечение с радиоактивни методики при онкоболни, при употреба на диуретици, аспирин, циклоспорини и други).
Нарушено изхвърляне на пикочната киселина в човешкия организъм има при хора с някои бъбречни и ендокринни заболявания, със специфични генетични мутации и други.
Симптоми
Симптомите на подагра се проявяват известен период от време преди подагрозната криза. Най-често се усеща скованост сутрин след ставане, тежест в краката. При прогресията на заболяването може да се засегнат и други стави, освен големите пръсти на краката и глезените.
Подаграта засяга най-често мъже в зряла възраст. Жените се засягат по-рядко, обикновено е след менопаузата.
Терапия и лечение
Основна част от терапията е намаляването на наднорменото тегло и нормализирането на чернодробната функция, както и движението.
От изключителна важност е диетата при подагра. От менюто трябва да се изключат или поне да се намали до минимум консумацията на храни, богати на пурини – органно месо, червено месо, морски дарове, алкохол, безалкохолни напитки и други храни със съдържание на глюкозо-фруктозен сироп, някои зеленчуци, богати на пурини (например зеле, патладжани), гъби, както и бобовите храни.
При подагрозен процес, достигнал тежка фаза, се налага използване на медикаменти – нестероидни противовъзпалителни средства, колхицин, алопуринол, понякога и кортикостероиди.