Предотвратими ли са фрактурите вследствие на остеопороза при анкилозиращ спондилит?

При една трета от хората с диагноза анкилозиращ спондилит /АС/ до известна степен има загуба на костна плътност поради системно възпаление и  намалена подвижност. Последните проучвания сочат, че намаляване на възпалението с помощта на  тумор некрозис фактор /TNF/ блокери може да подобри значително костната плътност.

 Въпреки, че терапията с глюкокортикоиди при други възпалителни заболявания е свързана със загуба на минерална костна плътност, изследователите смятат, че тя играе благоприятна защитна роля при пациентите с АС.

В онлайн публикация на BMJ journal RMD Open от 14 юли 2015 год. изследователи от университета Декарт в Париж съобщават, че „лечението, което повлиява възпалението, има положително влияние върху костите, а проучванията показват, че TNF блокерите могат да подобрят костната минерална плътност на гръбначния стълб и тазобедрената става.“

Въпреки това изследователите са на мнение, че: “Засега няма доказателства за намален риск от фрактури при прилагане на това лечение.“.

 

Как анилозиращия спондилит влияе върху костната плътност

 В публикация от 11 май на онлайн изданието за клинична и експериментална ревматологията се сравняват резултатите от изследване на костна плътност на 504 пациента с анкилозиращ спондилит – 417 мъже и 87 жени. Средната им възраст е 19 години, а продължителността на заболяването е 8 години с тези на отговарящите на половите и възрастови съответствия 106 здрави индивида.

93 от пациентите с анкилозиращ спондилит провеждат лечение с глюкокортикоиди в ниски дози / 5-10 мг/ дн. преднизолон или негов еквивалент /, 119 са били лекувани с болест модифициращи противоревматични лекарства (DMARDs).

 В началото и на всеки две години са правени изследвания на костна плътност посредством Декса на няколко области – лумбален гръбнак, бедрената кост и предмишницата.

Резултатите от изследванията разкриват,че при пациентите с анкилозиращ спондилит се установява по-често  остеопороза в сравнение със здравите /9,7 % и 0% / и остеопения /57,5 % срещу 34,9% /. При една трета  от пациентите с анкилозиращ спондилит се установява нормална костна плътност срещу 65% от тези при здравите.Случаите, при които са открити остеопороза, обекновено са на по-възрастни мъже, с по-дълга продължителност на заболяването и е предимно в областта на тазобедрената става.

Хората с остеопороза са с по-висока активност на болестта, висок индекс на телесната маса, напреднал стадий на  сакроилеит, по-високи СУЕ и CRP, които са показатели за високи нива на възпаление, както и такива, които са склонни да останат без лечение.По-често се открива остеопороза при пациенти, при които са се формирали синдесмофити, отколкото при тези без изменения в гръбначния стълб.

При 173 случая, които са проследявани от 1 до 5 години, част от пациентите с активно заболяване, които употребяват глюкокортикоиди за овладяване на възпалителния процес, при сравнение с тези, които не прилагат лечение за овладяване на възпалението, промените за година в костната плътност са съизмерими, въпреки овладяването на болестната активност при първата група.

„Тези резултати показват, че при активен анкилозиращ спондилит, ползите от лечението с ниски дози глюкокортикоиди за намаляване на възпалението  може да надвиши риска от развитие на остеопороза. Следователно лечението с ниска доза глюкокортикоиди е полезно за лечението на АС и има малко влияние върху костната плътност“, съобщават изследователите.

Не са известни причините и механизмът на загуба на костна плътност при пациентите с анкилозиращ спондилит.В ранните етапи на заболяването възпалението може да е причината, а в по-късните етапи измененията в гръбначния стълб и анкилозата на тазобедрените стави води до намалена подвижност, а от там и до повишен риск от остеопороза, съобщават авторите.

При пациентите с анкилозиращ спондилит се наблюдава както остеопороза, така и образуване на синдесмофити, което води до повишен риск от фрактури на прешлените.Тези с остра болка в гърба не трябва да я отдават винаги на активиране на заболяването, защото тя може да бъде свързана с проблеми в костите.Локалните промени и системната загуба на костна плътност са в резултат на протичащи разнородни процеси.

Не са издадени актуални препоръки за лечение на намалена костна плътност при пациенти с анкилозиращ спондилит.Намлена костна плътност се открива и при пациенти в ранни фази на заболяването и то без никакви очевидни структурни промени.

При пациенти с индикация за лечение с TNF блокери без данни за нетравматични фрактури „е логично първо да се оцени ползата от това лечение.Въпреки това при пациенти с тежка остеопороза и преобладаващи фрактури, трябва да се прилагат наличните правила за лечение на остеопороза, както при жените, така и при мъжете“ , споделят авторите на проучването в клинична и експериментална ревматология.

от Rita Baron-Faust MPH

10 август 2015 год.

Препратки:

Briot K, Roux C. Inflammation, bone loss, and fracture risk in spondyloarthritis. RMD OpenJuly 14, 2015, doi:10.1136/rmdopen-2015-000052.

Wang DM, Zeng QY, Chen SB, et al., Prevalence and risk factors of osteoporosis in patients with ankylosing spondylitis: a 5-year follow-up study of 504 cases. Clin Exper Rheum. 2015 Jul-Aug;33(4):465-70. Epub 2015 May 11.

 

Превод Ж.Черпокова