Днес отбелязваме световния ден за борба с остеопорозата. За първи път този ден се отбелязва през 1996г. Инициативата е на Националното общество за борба с остеопорозата в Обединеното кралство и е подкрепена от Европейската комисия. Мотото за 2012 г. е – „Нека първото счупване бъде последно“
Остеопорозата е най-разпространеното костно заболяване. Тя е състояние, при което костите стават слаби и чупливи и дори леко натоварване може да доведе до фрактури. Наричат остеопорозата “тихата епидемия“, защото костната загуба протича без оплаквания. В повечето случаи намалената здравина на костите се дължи на ниско ниво на калций, витамин Д и др.
Остеопорозата може да се появи вследствие на заболявания на жлезите с вътрешна секреция; употреба на високи дози на медикаменти, най-вече кортикостероиди; при менопауза при жените, както и на много други фактори.
Счупванията при остеопороза са около 2 пъти по-чести при жените, отколкото при мъжете. Това се обяснява с по-ниската костна маса при дамите. Те преживяват рязък спад в нивото на естрогените по време на менопаузата, което ускорява процесa на загуба на костна маса. Жените с по-тънки кости са застрашени най-много от заболяването. Мъжете с ниско ниво на мъжкия хормон тестостерон също са с повишен риск от остеопороза. След 75-годишна възраст остеопорозата се среща еднакво често и при двата пола, тъй като костната система става по-слаба с годините.
Според изследвания бялата и азиатската раса са по-предразположени към остеопороза, за разлика от черната и латиноамериканците. Проучване е показало, че висок процент от българите – близо 80%, са с нива на витамин Д, по-ниски от долната граница. Именно този витамин спомага калцият да бъде усвоен от тялото. Ето защо и ниските му стойности носят опасност от развиване на остеопороза.
Предполага се че у нас 317 000 жени са с остеопороза, а тези с остеопения са 504 000.
Най-честите фрактури са в областта на прешлените и лъчевата кост на ръката, а най-тежката е в областта на бедрената шийка.
Над 92 000 българки имат поне една остеопорозна фрактура на прешлен, а над 4 600 фрактури на бедрена шийка се регистрират за 1 година.
От 5 жени с бедрена фрактура една загива до края на първата година след инцидента. От преживелите бедрена фрактура около 60% никога не възвръщат способността си за ходене, а 30% остават инвалиди с нужда от чужда помощ до края на дните си.
Лечението на остеопорозата е скъпо удоволствие, а у нас то не се покрива на 100 % от НЗОК. Процентът на реимбурсация у нас е най-нисък в сравнение с останалите държави от ЕС. Не се осигурява и достатъчна рехабилитация, която е от изключителна важност.
ОПРЗБ