През последните две десетилетия борбата с остеопорозата доби широка обществена популярност. Ендокринолози, ревматолози и ортопеди съвместно работят усилено за изясняване причините, идентифициране на рисковите фактори и вземането на профилактични мерки и активно лечение за свеждане до минимум на инвалидизацията, а и смъртността след фрактури като тези на бедрената шийка.
Постменопаузалната и сенилна остеопороза при жената заемат водещо място от епидемиологична гледна точка. Това води до преимуществено изследване и проследяване на костната минерална плътност и изчисляване на риска от счупвания при женския пол.
Остеопорозата при мъжа е по-рядко срещана.
Водещи причини за това са: натрупването на по-висока пикова костна маса в млада възраст и по-бавните темпове на намаляването й във връзка с по-късно настъпваща андропауза, в сравнение с менопаузата, и други метаболитни, хормонални и генетични особености при мъжете. Наличието на остеопороза при мъжа налага изключването на подлежащо заболяване.
Световната здравна организация включва в дефиницията на заболяването понятия като нарушена архитектоника на костта и намалена костна минерална плътност. Остеопорозата се приема като системно скелетно заболяване, характеризиращо се с намалена здравина на костта, корелираща с повишен риск от фрактура при минимална травма.
Остеопорозата може да бъде първична или вторична.
Към първата се отнасят постменопаузалната и сенилната. Вторична остеопороза настъпва в резултат на нарушения в калциево-фосфорната обмяна, метаболизма и действието на витамин D и паратхормона. Известни са и други хормонални промени, касаещи щитовидната, надбъбречната и половите жлези, както и придружаващи бъбречни, гастро-интестинални и чернодробни, белодробни, системни автоимунни заболявания (в частност ревматоиден артрит), захарният диабет и не на последно място приемът на медикаменти, имащи пряко или косвено отношение към калциево-фосфорния баланс.
Рисковите фактори за развитие на остеопороза при мъжете не се различават съществено от тези при жените, но не са и идентични. Водещи са:
- Напредналата възраст – над 70 г,
- Ниското тегло (ИТМ <20 кг/м2), както и редукция на теглото с повече от 10% от изходното за период от година, като тук се отчита теглото в млада възраст и темповете в промяната му през последните години.
- Ограничено физическо натоварване предполага натрупване на по-ниска пикова костна плътност и по-интензивната й загуба с напредване на годините.
- Предшестваща фрактура при минимална травма е сериозен повод за скрининг за остеопороза. Като минимална травма СЗО дефинира тази, която при здрав човек не би предизвикала счупване. Например, падане от височина, по-ниска от ръста, включително и травма, за която пациентът не е разбрал.
- Употреба на кортикостероиди, предимно системна (венозно, перорално), но и локалната (кожна, инхалаторна), е една от честите причини за остеопороза.
- Вроденият или придобит поради травма, заболяване, медикация и други хипогонадизъм (отпадане функцията на половите жлези) е сериозен рисков фактор за влошаването на костната здравина и то в по-ранна възраст.
- Употребата на алкохол е друг често срещан рисков момент за загубата на костна плътност при мъжете.
- Кофеинът и тютюнопушенето, както и ниският прием на калций с храната, са умерени рискови фактори.
Класическият подход в диагностиката на остеопорозата, както при жените, остава двойноенергийната рентгенова абсорбциометрия (DXA). За мъже над 50 години се използва изчисляването на Т-score, сравняващ костната плътност на изследвания с тази, характерна за млада възраст. Стойности под - 2,5SD сочат остеопороза. При мъже под 50 годишна възраст се използва Z-score, както при жените преди менопауза. Той сравнява костната плътност с тази, характерна за връстниците. Стойности на Z-score под -2,0 SD сочат ниска костна плътност за възрастта и налагат търсене на причината и вземане на адекватни. Ултразвуковият анализ не е средство за диагностициране на остеопороза и започване на лечение.
Установяването на остеопороза при профилактично изследване или такова след оценка на фрактурния риск или вследствие настъпила фрактура от минимална травма налага изключване на придружаващо заболяване с оглед активното му лечение. Това важи с особена сила за мъжкия пол, където както вече стана въпрос, остеопорозата е с неколкократно по-ниска честота.
Витамин D и калций чрез диетата или таблетен прием са необходими от една страна за профилактиката при налични рискови фактори, а от друга съставят част от лечебния процес в съчетание с други медикаменти, потискащи костната резорбция или стимулиращи костното изграждане. Най-подходящият терапевтичен план се преценява от специалист, а проследяването динамиката на костната плътност се осъществява отново с DXA на период, не по-малък от година и половина.