Остеопорозата - непознатата болест

д-р Стоян ТодоровОстеопорозата все още е непознато заболяване за пациентите. Това стана ясно по време на лекция по темата в Шумен, на която ревматологът д-р Стоян Тодоров коментира проблемите на болестта. На събитието присъстваха областният управител Димитър Александров, управителят на МЦ МБАЛ Шумен д-р Георги Иванов, началникът на физиотерапия МБАЛ Шумен д-р Светлана Миркова, главната медицинска сестра на МБАЛ Шумен Мария Чепишева, ревматологът д-р Вяра Симеонова, пациенти и журналисти.

Остеопорозата е най-честото костно заболяване. Епидемията на тази болест не е измислена, алармира лекарят. По думите му става въпрос за дисбаланс на изграждане и разграждане на костта - един от основните проблеми на стареенето. Д-р Тодоров сподели, че един от симптомите е скованост и болка в гръбначния стълб, които може да са последвани от фрактура. Количествените и качествени измерения на костта определят нейната здравина. При остеопороза костната здравина намалява и костта става чуплива, а с това се появява и рискът от фрактури. Според него след 40-тата година костите започват да се възстановяват все по-бавно, което повишава вероятността от заболяването.

Пациентите в по-ранна възраст обаче не са застраховани от заболяването

В някои случаи остеопорозата е вторична и се получава в следствие на заболявания като захарен диабет, болести на щитовидната жлеза, стомашно-чревни заболявания, малабсорбация, анемии, левкемии, синдром на Марфан, имобилизация, алкохолизъм, хронична обструктивна белодробна болест, анорексия невроза, ревматологични заболявания като: ревматоиден артрит, лупус, болест на Бехтерев и др.
Друга причина за заболяването може да е и лечението с

кортикостероиди, имуносупресори, хепарин, щитовидни хормони, антиацида с алуминий

Д-р Тодоров напомни, че при алгодистрофията (болест на Зудек) и имобилизацията на крайник може да се получи локализирана остеопороза. Най-рисковите групи са жените с естрогенен дефицит, при които има опасност от постменопаузална остеопороза. При тях по-често има фрактури на прешлените, докато при старческата остеопороза фрактурите са основно на бедрената шийка.

Сред рисковите фактори, които ревматологът изброи са недостигът на полови хормони, финия скелет и ниската телесна маса, работата на бюро, тютюнопушенето и алкохола. Той подчерта, че има наследствен фактор за заболяването, което може да се предава от майка на дъщеря.

Според статистиката всяка трета жена в менопауза се разболява от остеопороза и получава фрактура. Снижаването на ръста с повече от 3 см, наличието на предшестваща фрактура, тютюнопушенето и фамилната обремененост са сред факторите, които подсказват опасността или наличието на заболяването.

В България над 400 000 жени са болни от остеопороза, но само 13 000 от тях се лекуват,

обяви лекарят. Той припомни, че от болестта са застрашени и мъжете, при които 25% от навършилите 65 г.са с риск от фрактура. При тях рискът от смърт от заболяването е по-висок и има по-висок кардиоваскуларен риск.

За да се прецени рискът от остеопороза, може да се използва специално изработения български въпросник, според който се оценява опасността човек да заболее. Лекарите използват и

изследването ДЕКСА, при което чрез специален апарат се измерва костната плътност.

Чрез него може да се даде оценка на рискa, както и се установи  наличие на заболяването. Конвенционалният рентген също може да покаже проблеми в плътността на костите. Посредством кръвни изследвания остеопорозата също може да бъде открита.

Последствията от заболяването може да бъдат жестоки, каза още д-р Тодоров. При бедрена фрактура проблемите, с които се сблъсква пациентът са най-тежки - 80% губят самостоятелност, 40% имат нужда от помощ при ходене, 30% са инвалидизирани доживот, 20% умират.Заболяването се лекува с различни медикаменти, по преценка на медицински специалист. Сред тях са вит.Д, бифосфонати, калцитонин, стронциев ранелат и др., коментира още ревматологът. Той припомни, че заболяването има хроничен ход, което означава че лечението трябва да е продължително и се изисква търпение от страна на пациента.